История на училището
1854 – 2005 / 150 години училище “Алеко Константинов” /
Труден, нерадостен живот. Дрънчат робски вериги. Чува се писък на отвлечени деца. Капят сълзите на почернените майки. Името на България почти е заличено от европейската памет, но българският народ, съществува, живее и се бори. В тъмната доба на робството тлее и припламва искрата на Кирило – Методиевото дело. Разгаря се пламъкът на просвещението, за да попречи на опитите на гръцките духовници да погърчат българския народ. Паисиевата история, написана с „Аз, Буки,Веди…“тръгва от ръка на ръка за да поддържа будно съзнанието на българите. Чрез килийните училища и буквара на доктор Петър Берон българските деца започнаха да гледат света през прозореца на своя език и да пишат разбираемо за своя род. В първите години на XIX в. , наред с османските безчинства, върлува чумна епидемия. За да се спасят от това бедствие, заселниците в местността Езерото масово напуснали домовете си и се скрили в близката гориста местност. Там поставили на
чалото на новото селище Червен бряг в периода 1828-1838 год., което в момента е квартал на гр. Червен бряг. В новосъздаденото селище построили малък параклис, който служел за църква. В тая сграда родолюбивия българин поп Христо събирал по-будните деца и ги обучавал на четмо и писмо. През 1854 г. интересът към просвещение е бил доста висок за времето си. Будни родители основали училищно настоятелство, спазарявали учители от Шуменско и използвали по-големите къщи на населението за килийно училище. В него учениците изучават четене, което се изразявало в усвояване на килийното сричане, след това сричали в „наустницата“/църковна богослужебна книга/ и накрая се изучавал „псалтира“ и „светчето“/църковни книги/.
Обучението по писане се изразявало в изписване на църковно-славянските букви първо на пясък, а после на „панакида“/букова дъсчица/. По смятане учениците се учели да броят, да изучават и пишат цифрите. В образованието на ученика най-важно място заемало пеенето – изучавали се църковни песни. В килийното училище трудолюбивият ученик завършвал учението си за четири – пет години и можел да стане учител или църковен служител. По-късно взаимоучителната метода била заменена с класното обучение.
През 1884 г. в двора на църквата било построено училище с четири класни стаи. В него р
аботели учителите: Христо поп Савов от Етрополе, Цветан Даскала от с. Рупци, Петко Иванов от с. Ракита и Атанас Маринов. През 1907 г. била построена друга училищна сграда на два етажа със седем класни стаи, две учителски стаи и един салон. Това била първата района прогимназия, в която се водело обучението на децата от първи до седми клас. Учениците които учили в него, били не само от с. Червен бряг а и от гаровото селище, от селата: Рупци, Радомирци, Девенци, Горник, Реселец, Бресте и дори от с. Еница. Като най-старо училище, с утвърдени традиции, най-добре уредено и с проявен интерес от обществеността, прогимназията става притегателен център за учители с прогресивни идеи, които дошли от различни краища: Враца, Горна Оряховица, Шумен, Разград, Ловеч. Авторитетът на училището укрепва. Учителите стоят на поста си, участват в организацията на обществения живот в селото и района – подготвят доклади, провеждат беседи, участват във вечеринки, сформират спортно дружество, въздържателно дружество, Червен кръст. След пожар през 1927 год., учебната сграда се възстановява и от 1928 г. носи името Народно основно училище „Алеко Константинов“.
През периода 1930-1944 г., по обясними причини, педагогическият персонал се менял твърде често. Около 1950 г. от районна прогимназия училището се превръща във квартално основно училище. През 1953 г. училищната сграда е застрашена от срутване, поради свличане на земните пластове. Същата става опасна за провеждане на учебни занятия. Възниква нужда от нова учебна сграда. Организацията за построяването й е направена от Васил Христов, който през 1955 г. е удостоен със званието „заслужил учител“. От 16.02.1954 г. до 28.08.1955 г. петокварталската общественост и учителският колектив мобилизират силите си за изпълнение на отговорната задача. Дейно участие вземат гражданите Иванка Кръстева и Цветан Вълов; учителите: Кръстанка Мачева, Симеонка Комитска, Митка Ценкова, Райка и Васил Гечеви, Георги Бенов, Мария Димитрова, Богдан Бенов и прислужниците Вълка Гечева и Иван Войнов. Учебната 1955 – 56 година започва в новата училищна сграда със 12 класни стаи. За директор на училището е назначен Георги Ст. Колев. Извънредно амбициозния и трудолюбив директор сплотява учителския колектив в състав: Васил Гечев, Райка Гечева, Константина Петрова, Мария Македонска, Иван Кацарски, Атанас Дилов, Иванка Йончева, Богдан Бенов . Оформя се училищния двор върху площта на няколко селскостопански дворове. Построяват се: физкултурен салон, работилници, складове, зоокът. Правят се дренажи, засаждат се дървета и храсти.
Следващият директор, Васил Гечев, продължава делото на своя предшественик. Учителският състав се обновява частично и новоназначените учители Стоянка и Цветан Алексиеви, Симеонка Иванова, Руси Игнатов, Екатерина Кирилова, Радка Ковачева, Веса Дилова и Цонка Херувимова се присъединяват активно към останалите. Наред с учебно-възпитателната дейност върви и строителната – за нуждите на новооткрития интернат с домакин Георги Деянов, се построяват допълнителни помещения. Обзавеждат се образцови кабинети по физика, химия, биология, история, български език и литература и хранилище за помощните средства. Авторитетът на училището нараства и през 1964 год., с указ № 238 на Народното събрание. Трето основно училище „Алеко Константинов“ – гр. Червен бряг, е наградено с орден „Кирил и Методий“ – I степен, а директорът – с грамота.
Под ръководството на следващия директор Тодор Добринов желанието за работа не спира. Учителският колектив и помощния персонал, с подкрепата на Общинския народен съ
вет – гр. Червен бряг, започва строителството на нова сграда – пансион – с пет спални помещения, игротека, изолационна стая и стая за нощния възпитател. През 1972 г. се асфалтира спортната площадка откъм лицевата част на училищната сграда, а през 1982 г. учениците се радват на още една асфалтирана спортна площадка.
[huge_it_gallery id=“2 „]
